Мирела Костадинова: Софрониевият „Неделник“ става популярен заради редакцията на Тодор Хрулев
През късия си 44 годишен живот Тодор Хрулев издава 17 книги: буквари, катехизиси, географии, граматика, педагогичен книжки и преведени от сръбски език, с поучително наличие. Двадесет години от живота си посвещава на учителството. По неговите учебници са учили децата в учебните заведения в северна България. Те са къси, написани на новобългарски език. Книгите са били доста известни и популяризирани през 50-те и 60-те години на XIX век.
Той е роден в Лясковец към 1821 година Родителите му били земеделци. Учил в метоха на манастира „ Св. Петър и Павел “ при известния преподавател Максим Райкович. Работил в Сърбия като градинар, където научил добре сръбски език, от който по-късно превеждал книги. Младежът е любознателен. Не му достигала наустницата на отец Максим Райкович.
Заминал за Пловдив, с цел да продължи с науката, само че не се задържал дълго, тъй като нямало по какъв начин да се устоя. Принуден е да стане преподавател и намерил място в Пиродоп. Желанието му за по-високо обучение го води в Свищов през 1842 година при известния преподавател Христаки Павлович. При него по това време учели десетина възпитаници, негови другари от родния му Лясковец.
В славяно-елинското учебно заведение на свищовския преподавател по това време е въведена взаимно-учителната метода, а редът и дисциплината са строги. Тодор Хрулев станал прислужник в учебното заведение, с цел да може да се устоя и да учи. Скоро той посочил своите способности и Христаки Павлович го направил собствен асистент в учителската работа.
През 1846 година жителите на Свищов съградили ново учебно заведение в Харизановата махала, наречено „ славяно-българско “, знае се и като „ Св. Никола “. Тодор Хрулев остава да работи в него осемнадесет години. Той е преподавател на дребните деца, учи ги на четмо и писмо, издава буквари, учебници, пособия и словари. На възрастните държал проповеди в църква и ги насърчавал да гонят гръцките владици и свещеници.
Превеждал също богослужебни и поучителни книги. Сред огромните му заслуги е изданието на Софрониевия „ Неделник “ от 1856 година Тази книга била сложна за богомолците, които не разбирали старинния език. Тодор Хрулев се захванал със стила и правописа и издал книгата на чист български език по този начин, че да е потребна и разбираема за хората.
„ Софронието “ става известно таман заради неговата редакция.
В дома му се събирали будни българи, които недоволствали против двойното иго, крояли проекти за просветна работа срещу гърци и турци. Тодор Хрулев взел присъединяване в разгарящия се църковен въпрос. Той застава против униатството, водено от свищовлията Драган Цанков. По този въпрос си е пишел с Георги Раковски, само че в същото време сътрудничел и във вестниците му. Хрулев се възхищавал от българския бунтовник, етнограф и публицист.
Когато прочита „ Показалеца “ на Раковски му написа в писмо от Свищов на 24 април 1859 година: „ Слава и с помощта на скъпите ви писания с които откривате тъмната завеса на българската националност, живейте новый Венелине! Нека ви бъде халал българското млеко, което ви е отдоило, дано ви бъде халал живота и гения “.
Тодор Хрулев е кореспондирал и с други български възрожденски учители, които насърчавал към нематериалност и служене на народа. Изпращал им гратис учебниците си.
Той оглавява битката на свищовлии срещу гръцкия епископ Григорий. Когато през 1863 година владиката освещавал църквата в село Караисен, хората на крайдунавския град се подвигат на протест, воден от Тодор Хрулев. Всички застават против Григорий и освещаването на храма. Така осуетяват ритуала. Заради това, както и други негови прояви против гърцизма, Григорий го наклеветил пред турската власт, показал го като въстаник. Извикали го в съда в Русе, само че свищовските първенци се застъпили за него и го оправдали.
По същото време лясковчанинът Павел Калянджи изпратил от Русия, посредством Хрулев, два сандъка с книги и учебници за българските учители. Но турската власт разкрила в тях думи обидни за тях. Имали съмнения и по някакви документи. Задържали Тодор Хрулев в пандиза, а по-късно съдът на Митхад паша го осъдил на изгнание в Диарбекир. Тодор Хрулев не издържал на тежките условия в зандана и на 30 януари 1865 година умрял. Оставил жена и пет деца сами.
Останалите българи, пандизчии в Диарбекир, го погребали в двора на арменската църква „ Св. Безсребърници “.
След гибелта си той оставил ръкописи, книги и учебници, които не са отпечатани. Чрез граматиката си от 1859 година и другите си издания той постанова дефинитивно „ новобългарската школа “, до този миг владеела „ славянската школа “, поддържана от учителя му Христаки Павлович.
Тодор Хрулев е оставил и няколко стихотворения. Записвал е национални песни, до които се приближава неговата лирика. В написания от него „ Буквар “ от 1850 година, който се смята за значим стадий в развоя на новобългарския език, се подписвал с името Теодор Теодорович (Хрулювски), лясковчанин, взаимноучител Свищовски.
Тодор Хрулев е високо скъп от учениците си. Бил извънредно работлив, прекланял се пред Бога, спазвал строго нравствените закони. Вярвал, че България ще се освободи от всяко иго – политическо и духовно. Той се утвърждава като същински просветник през 50-те и 60-те години на XIX век. Книгите и учебниците му изиграват значима историческа роля в българското обучение.
